Северната част на страната е известна със старопрестолната столица Търново, на територията на която се намира село Царевец. Община Свищов е тази, която го управлява административно, а дистанцията до града на университета по финанси и счетоводство е само три километра в южна посока. Местна малка рекичка протича през селото от запад на изток, за да се влее във водите на Дунав. На север и юг се наблюдава изменение в стойността на надморската височина, като показателите варират до 130-140 м. 92 метра е обаче височината там, където е уличното кръстовище в посока запад от църквата. Зоната с умерен климат позволява на местното население да отглежда такива растения, характеризиращи се с по-нисък процент топлолюбивост. Сред тях има култури от света на зърнените продукти и зеленчуците, а също слънчоглед и захарно цвекло. Не на последно място се отглеждат и лозя, като на земеделските земи в района е дадено определението „ предимно добри.
Близо до Царевец има не едно и две места, позволяващи отдих и почивка за любителите на туризма. Манастирът Покров Богородичен е една от главните културни атракции и забележителности с историческо значение, а той се намира в землището на град Свищов. До него има построен от общината път, разполагащ с отлично асфалтово покритие. За да се стигне до манастира от селото и местата за туризъм, е необходимо да се изминат не повече от осемстотин метра. Пътят до манастира представлява ляво отклонение от участъка, който води към Свищов. През последните няколко години на базата на преброяването на населението е установено, че специално за 2018-та тук са живели 1048 души. Иначе за историците и изследователите мястото е отлично, защото на негова територия са разположени цели девет археологически обекта. Това са могилни некрополи и надгробни могили, така характерни от епохата на древността и Средновековието. До един тези паметници имат непроследима хронология, а пет от обектите са недвижими културни ценности и имат архитектурно – строителен и художествен вид. Счита се, че селото съществува поне от годините на седемнадесетото столетие, макар за началния му период да няма точни данни. Във въпросния период това е смесено село от българи и турци, а турците преобладават.
Малко заселници от Балкана идват в Царевец няколко години след Освобождението, а от периода 18-19-ти век са намерени монети. Текир е едно от старото име на населеното място, в което впоследствие идват да живеят и хора от района на Мала Азия. Когато през 1868-ма година един от корифеите в областта на историята Феликс Каниц минава от тук, селото вече носи сегашното си име. Но всъщност не се знае истинската причина, поради която то е кръстено по този начин. Централната част на селото е известна с намиращия се там паметник. Въпросният монумент е издигнат в памет на всички войници, отдали живота си за България по време на руско – турската освободителна война от 1878-ма година. Като повечето малки и големи населени места в страната, и тук населението е в по-голямата си част привърженик на православното християнство. Всяка година селото се посещава от туристи, отиващи и до близките по-големи градове.
